| Година | Брой снимки | Брой събития | Среднo снимки от събитие |
| 2003 | 189 | 2 | 94 |
| 2004 | 378 | 7 | 54 |
| 2005 | 3002 | 30 | 100 |
| 2006 | 4319 | 45 | 96 |
| 2007 | 1813 | 27 | 67 |
| 2008 (до сега) | 1257 | 19 | 66 |
Напоследък снимам много по-малко от преди. Забелязвам, че колко по-голяма е камерата толкова по-малко искам да я нося с мен. Преди снимах с Canon A95, a сега съм с Canon S5 IS. Тук си мислех да направя:
$ for age in `seq 365 365 1825`; do echo -n “$age “; find $HOME/pics -mtime $age | wc -; done
и да видя колко по-малко съм снимал в последните години, но нямам достъп от тук до машината, която съхранява всички снимки.
тя: Where are you from?*
аз: I’m from Bulgaria.
тя: Аз те познавам.
аз: Ъ!
* Запазен е езикът, на който се проведе разговора.
“Jameson - най-доброто уиски, което сте пили …. тази сутрин.”
Така се получава, ако отидеш на обиколка на стартата им фабрика в 10:00 сутринта.
П. П. Ако попаднете там, пишете се доброволец, ще дегустирате различни уискита.
Успях да издържа. Странно, но не беше никак трудно. Всъщност единствения проблем се оказа четенето на всички съставки преди ядене, особенно за пакетираните храни. Ключът беше да си наложа, какво трябва да ям, вместо какво не трябва и то да ми липсва. Сега уруш на пържолите.
Отдавна ми се върти тази идея в главата. 40 дни ми се виждат много, затова реших да направя съкратен вариант, една седмица. От днес, до Коледа, дано издържа.
П.П. Успях да завлека поне още двама към идеят за едноседмичния пост.
Успях. Изкачих 5.10а ~ VI+ според Уикипедия, личен рекорд. Това разбира се е на установка, още не съм дорасъл да водя. Няма и да е скоро май.
Открих причината за побеляването на косите, и по специално моите:
dobrev@dobrev:~$ cd /media/SEA_DISK/backup
dobrev@dobrev:/media/SEA_DISK/backup$ find . -name *.py
dobrev@dobrev:/media/SEA_DISK/backup$
Това обяснява също и защо се бавя с качването на послените снимки. Колко ли, други неща съм затрил безвъзвратно? Мисля да дефинирам нов закон, ако някой не ме е изпреварил вече:
“Вероятността да се загуби ценна информация не зависи от честотата на архивиране.”
или иначе казано, колкото и архиви да правиш все ще затриеш нещо, което ти трябва.
Необходими продукти: плаж, слънце, лек ветрец, книжка за Agile Development и липса на всякакви сънцезащитни кремове.
Не мога да си харесам кола, а едно време се чудех на една *****, която не можеше да си избере цвета. Харесах си новия пасат, но тестовото каране днес ме разочарова малко. Дали защото колата беше автоматик или аз не мога да карам тия 200 коня бяха толкова спънати, изобщо не ги усетих. В този ред на мисли типтроника е много неудобен. Естествената ми реакция за минаване на по-горна предавка е назад и трябва да мисля всеки път, когато трябва да сменям скорости. Сега се чудя дали си струва да си взема модификацията 2.0Т или да си взема основната. Лошото е, че основната се продава по-трудно след време, особенно с ръчни скорости. Това каране с автоматични скорости, автоматични светлини, автоматични чистачки и автоматични незнам-си-кво нещо не ми е по вкуса, много се разконцентрирам. Не мисля при самото сменяне на скорости, но усещам колата много по-добре. Трябва да се спра на нещо, че да дойде интересната част - пазаренето 
Ще взема да си купя колело…
П.П. Забравих да споменя реакцията на дилъра, когато споменах, че съм разочарован от усещането за ускорение: “Какво искаш, това са САМО 200 коня.”
