В такива моменти се сещам за онзи виц:
- Знаете ли, как блондинките приготвят мармалад?
- Елементарно, изтискват понички.
А може би не е виц…
П.П. Убунту управлява, разпозна фотоапарата и започна да сваля снимките по-добре от Джам ОС, сега остава да си подкарам и gps-а и няма да гледам през прозорци повече.
П.П.П. Wordpress ме измъчи, докато качи тази снимка както трябва.
Е няма как да не споделя това: http://science.slashdot.org/science/06/12/20/1913227.shtml
Хоумър (цитат по памет): “За алкохола, причината и решението на всички житейски проблеми.”
Появят ли се пари, появяват се девойки.
Появят ли се девойки, изчезват парите.
Изчезнат ли парите, изчезват и девойките.
Изчезнат ли девойките, появят се пари.
Нека означим:
G(t) - броя на девойките в момент t.
M(t) - парите в момент t.
Ако предположим за вярно “Пари при пари отиват.” и “Колкото повече имам, толкова повече харча.” Излиза че:
M’(t) = aM(t) - bM(t)G(t) - cM(t)^2
Да поясним. Очевидно “Пари при пари отиват.” се превежда до M’(t) = aM(t). (бел. авт. Забележете, че ако живеехме в идеален свят без разходи, парите ни щяха да нарастват експоненциално.) Членът -cM(t)^2 отразява максимата “Колкото повече имам, толкова повече харча.”. Всяка девойка харчи някакво количество пари , което зависи от общото количество пари, което обяснява члена -bM(t)G(t). Реално парите изхарчени от девойката зависят само и единствено от самата нея, но типа на девойката зависи от дебелината на портфейла, което автоматично опровергава твърдението “Размера няма значение”. Нека разгледаме, как се изменя количеството девойки според размера на портфейла.
G’(t) = pM(t)G(t) - qG(t)
Очевидно броя на девойките зависи от размера на портфейла, което е отразено в горното уравнение, като: pM(t)G(t). От друга страна нарастването на броя на девойките би трябвало да се влияе негативно от техния брои, тъй като са конкуриращи се процеси.
Така получихме следната система дифенциални уравнения:
M’(t) = aM(t) - bM(t)G(t) - cM(t)^2
G’(t) = pM(t)G(t) - qG(t)
Горната система има няколко неподвижни точки: (0,0), (a/c, 0) и (q/p, (pa-cq)/pb).
Извод: дори незнам защо изписах всичко това.
“Има два типа шофьори: задниците пред теб и задниците зад теб.”
“Някога правило ли ви е впечетление, че тези които карат по-бавно от вас са загубеняци, а тези които карат по-бързо са откачени.”
