За мишките и хората
В студентски град си съжителстваме мирно и кротко хора, хлебарки, котки, кучета и други знайни и незнайни домашни любимци. От няколко дни подозирах, че в стаята ми има мишка, дори си мислех, че въображението ми играе номера. Снощи с “радост” установих, че не се побърквам, когато дребно сиво същество с опашка се шмугна под гардероба. После дори имаше смелостта да се покаже от най-далечния (спрямо моята позиция с метла в ръката) ъгъл. И започна едно гонене, както ми се спеше след Витоша, така и не мигнах цяла нощ. Не ми стигаше не спането поради среднощното слънце, дипломната работа, жегата, душевните терзания ами сега и това. Май трябва да откажа съня съвсем или да си нарамя палатката и да си отспя за последните 2 месеца.
Сега си търся котка/капан за мишки за временно ползване, който има да се обади, при успех ще почерпя.
