Пост-пътеписи
Преди малко повече от седмица потеглих, към ACM ICPC финалите. Пътуването ми през Норвегия премина бавно поради стачката на САС. Наложи се да пътувам с автобус, ферибот и влак, благодарение на което се насладих на норвежката природа по целия път от Нарвик до Фоуске и от Трондхайм до Осло. Пътя Фоуске - Трондхайм го проспах. Норвегия е една много красива страна. Докато бях в автобуса бях, като циганче пред сладкарница, залепил нос за стъклото. Планините и фиордите са невероятни. Снимки тук. В Осло се видях със Симеон за малко на летището, жалко че си тръгна от Нарвик тук готините хора тук са кът.
Към 8:20 излетях за Амстердам. Полета беше кратък, дори ни се извиниха че е толкова кратък и са сервирали само по сандвич. Залезът беше много красив, но ме мързеше да си извадя фотоапарата и да снимам, а и вече бях започнал да привършвам батериите. В Амстердам трябваше да чакам цяла вечер до следващия полет и се паркирах на единственото работещо заведение. Повредил съм се, 4 евро за една бира ми се сториха малко пари (в Норвегия една гадна бира по заведенията е ~ 50 крони ~ 6-7 евро). Запознах се с бармана и с една американка, която учи в Осло и чака за същия самолет. Сутринта се запознах с още една американка, от тъпите, преподавала география в средното училище и незнаеше къде се намира България. Преди да ме допуснат до самолета ме третираха като престъпник, всички ги третираха така, но все пак не е приятно. Къде отивам, защо отивам, имам ли документи които да удостоверяват защо отивам, сам ли си приготвих багажа, сигурен ли съм, че сам си приготвих багажа, сигурен ли съм, че съм сигурен, че сам си приготвих багажа, имам ли билет за връщане, и т.н. Върхът беше, като ми поискаха студентската карта от Нарвик и ISIC картата и докато им ги давах видяха шофьорската ми книжка и поискаха и нея. То бива бива, параноя ама направо се оливат. След около 9 часа пристигнах в Детройт. Последва кратък рутинен разпит на границата и още по кратък разпит на митницата. Митничарят беше изненадан че пътувам с долари, евро, норвежки крони и български левове, последните открих случайно в портфейла ми малко преди да кацна. След ексцесиите в Амстердам не очаквах да мина толкова лесно/бързо, дори се изненадах, че знаеха за финалите и ми пожелаха успех. Шокиран от предишните си посещения в щатите, попитах охраната дали мога да снимам фонтана на летището, оказа се, че било разрешено да се снима, за разлика от Ню Йорк. След това намерих гейта независимо, че трябваше да чакам 5 часа до полета ми. Оказа се, че точно излита самолет за Сан Антонио и ми предложиха да ме качат на този полет. Времето за път -= 5 часа.
Тръгвайки от малко на север от 68ми паралел, за около 55 часа пристигнах малко на юг от 30ти паралел. Очарован съм от Сан Антонио, като го сравнявам с Сан Франциско, Сан Франциско печели като градска част, но предградията на Сан Антонио са по-добри за живеене според мен. Тези хора живеят в гората. От самолета трудно се познава, че това е 8мия по големина град в щатите. Веднага след като пристигнах, отидох на тренировъчната сесия.
На следващият ден (11ти) имаше java challenge, но организацията му приличаше на тренировка в Софийския. Смениха условието по време на състезанието, наложи се да оценяват на ново решенията на състезателите и т.н. Да не говорим, че сме убедени, че нашето решение не се държеше така, както се държа на оценяването, а и средата се държеше различно, спрямо това което имахме сутринта, по време на писането. Както и да е нищо не се печели от това, поне беше интересно. Следващият ден (12ти) беше денят на състезанието. Задачите бяха нормални, като за финали, и много странни иначе. Не са много трудни според мен, но най-вероятно имат много неясни моменти. Показателен е и факта, че само два отбора направиха по 6 задачи от 10. Първите места бяха окупирани от руски отбори, а нашият отбор успя да се докопа до 19тото място, с една задача в първия половин час и 2 задачи в последните 40-50 минути. След състезанието ни заведоха в едно ранчо на родео. Беше много интересно преживяване, и още толкова прашно. Опитах и типичната Тексаска храна, не ми хареса. Видях и типичните тексаски, и те не ми харесаха.
Осъзнах, че ако отида да живея в щатите, ще имам много сериозен проблем с дрехите. Опитах се да сравня две тениски L и XL и се изненадах много, нямаха никаква разлика на дължина и 4-5 пръста разлика в ширина. Май беше правена за типични тексаски. На състезанието имаше рекламни тениска/яке и аз бях написал XL, защото стандартно били малко по-малки. Тениската ми е XL и ми е добре, но якето е XXL и пак ми е добре на дължина и като торба на ширина, май ще го ползвам само по планините.
След два дни мотаене из Сан Антонио в събота (15ти) поехме обратно, към Европа. Аз успях да си сменя два от полетите с по-ранни за да мога да пътувам с отбора до Амстердам. От презокеанския полет се виждаше северно сияние някъде между Гренландия и Исландия или по точно проекцията им върху нашия полет. Сиянието беше странно голямо и статично за доста време, казах на Мило, но той не беше много очарован. По рано от предвиденото отново бях в Амстердам. Този път ми поискаха 150 евро за по ранния полет и реших, че не съм толкова богат и изчаках до моят полет. Докато стигна в Осло, прехода между часовите зони си каза думата, и реших да пропусна планираната екскурзия до Берген. Не съжалявам за което, защото точно на Великден в Норвегия няма нищо работещо, а и на следващия ден също, а аз бях малко зле с храната, така че Берген остава друг път.
Снимки от цялото пребиваване в щатско тук, тук и тук и на още две места, но след малко.
