Аз щастлив
Същината на поста - най-долу.
Аман от досадници. Не искам да си купя 100 пиратки за 1.50 лв., определено не се казвам Мишо и не, още по-определено не живея на 5тия етаж (поне портиера трябваше да знае етажите ама сигурно е прекалил с минералната вода), не искам да дам пари на някой, който е разпечатал един лист и го е подписал, то пак портиерите са за е****, че ги пускат. Аз ако отида някъде ме питат, кой съм, от къде съм, при кого отивам и какво ще правя, като че ли им влиза в работата.
Не знам какво става с мрежата, и честно казано не ми пука. Снощи трябваше да има управителен съвет, бях само аз. Вярно че интернета на Порки пада редовно, ама за една седмица да не си видиш пощата… Както и да е, каквото си бях решил, го приех и протокол си имам, ама не валиден, защото няма кворум. После всички мен питат “Кога еди какво си?”, “Кога еди какво си 2?”, аз от къде да знам. Нито ми е в правомощията, нито искам да се занимавам вече за тоя дето духа. Отивам на купон и веднага “Добрев, какво става с мрежата?”, липса ми доброто старо време, когато този въпрос се задаваше в попъра, и щях да отговоря от името на добрия стар lan52 “Добре съм си бе.”. Така и никой не поиска да проумее, че има разлика между локална мрежа и Интернет, дори тези дето учат комуникации (още един пирон в ковчега на висшето ни образование).
Стига толкова негативизъм, изплаках си мъките от последните 2 дни и най-вече последните 2 часа.
В личен план съм невероятно щастлив :), и затова не обръщам голямо внимание на глупостите по-горе. Животът ми напоследък е като сън, мнооого мноооого хубав сън 
