Пътеписи
1. Отидох
2. Видях
3. Върнах се
1. Отидох
В четвъртък тръгнах към щатите нямах проблеми едиснтвено на нашето летище. В Италия една руса кака с големи … сини очи ми обясни че нямам билет и че самолета е пълен и че най-ранния полет в които могат да ме качат е в събота (б.а. интервюто за което пътувах беше в петък). Имал съм бил резервация от София до Франкфурт, от Франкфурт до Сан Франциско и от Ню Йорк до Сан Франциско. Тук изникват няколко въпроса - защо изобщо ме пуснаха да летя до Милано и как по дяволите трябва да стигна в Ню Йорк за да си ползвам билета от там 
RTFM*
* Read the f***ing manual
Накрая мацката извади една книжка озаглавена “Electronic ticket - The quick reference” и 20тина минути по-късно се оказа че съм имал билет.
Ш*****те жабари успяха да омажат и още нещо. Полета който беше в 10 часа беше преместен за 11, а после и за 12 - защото сме чакали някакъв самолет от Флоренция. В 12 се оказа че този самолет изобщо не бил излетял, а в 12:05 се оказа че хората ги превозвали с автобуси - сигурно за по-бързо. Излетяхме в 12:30.
Полетът
- Алпите са много красиви.
- Не дават да се снима от самолета
- Над Атлантическия океан има мнооого облаци
New York
При 2 часа и половина закъснение и 2:15 часа интервал между полетите съсвсем очаквано си изпуснах полета към Сан Франциско. Нямах проблеми с билета този път, но трябваше да чакам 3 часа след като минах всички простотии по сигурността. То не беше събуй се, обуй се, извади си лаптоп-а, извади си фотоапарата и т.н.
San Francisco
В 11:00 местно време вече бях на летището до и се замъкнах към BART (местното метро) с идята да се кача на caltrain (едиствения възможен транспорт на юг от Сан Франциско) уви последния влак бил в 12:20 => още един час чакане => не е за мен (вече бях пътувал 29 часа). Взех такси до хотела (The Grand Hotel), но се оказа че не съм бил настанен там защото хотела грандиозно протекъл (това не ни го казаха, но се разбра в последствие) и в 1:00 местно време (горе долу 30 часа след потеглянето ми) вече бях в хотела.
2. Видях
Интервюто мина добре (ама съм скромен). Фирмата е мноого яка ще видим какво ще стане.
Най се изкефих на стената на която пишеше:
We welcome today:
…, Berkeley, MIT, Sofia University, Harvard, Cornell, Stanford, …
така де, да не сме по лоши от тях. СУ рулз 
В събота се разходих из Сан Франциско (снимки тук) беше готино ама и там си имат селяния и бедност и простащина. Само дето тукашните бездомни не скачат на бой ако си с фотоапарат и снимаш, а техните скачали - не че аз имах проблеми ама разбрах че искали пари, че и до бой се стигало по някога - американска му работа. Видях всичко от Сан Франциско за което бях чувал + още. Там е готино ама в щатите без кола си загубен. Такситата са безбожно скъпи (за нашите стандарти), а публичен транспорт почти няма или е много неудобен.
3. Върнах се
Връщането отне само 23 часа, този път почти нямах проблеми с билетите, а и бях свикнал на цялата процедура: събуй се, обуй се и т.н. И в двете посоки ми направи много лошо впечатление културата на возещите се (животни) в самолетите. Никога не съм твърдял че съм подреден човек, ама това което видях направо ме потресе. Не знам какво трябва да направя, че стаята ми да прилича на самолета след полета, може би да не чистя няколко седмици. По земята имаше всичко, като се започне от вилици и лъжици, през остатъци от храна, списания, вестници, слушалки, салфетки, одяла, възглавници и какви ли не други боклуци. Мястото ми със сгънато одяло и прибрана възглавница съвсем не се вписваше в пейзажа, пък после българите били прости, некултурни и т.н. ….
Кратки впечатления от сащ:
- Не връщат ресто.
- Не се чували, че има други контакти освен тяхните (в резултат стоях без компютър след като ми свърши бетерията).
- Доста са надути.
- Имат стриктни закони (поне за движение по пътищата), нашите полицаи могат много да научат от там - няма привишена скорост, няма отнемане на предимство, всеки ползва мигачи - дори и за престрояване на магистралата, изобщо културна работа, поне в Сан Франциско разбрах че в Ню Йорк по задръстванията било по зле и от София.
