15-ти Септември
Днес вървях към факултета и срещнах много ученици, празнично облечени и някак тъжни. Може би преди и аз съм се чувствал така в края на ваканцията. Да ваканция, какво беше това? Аз лично я приемах за нещо дадено, но тя пак успя да ми се изплъзне. Какво ли не бих дал пак да ходя на училище. Пак да нямам какво да правя по цял ден (и цяла нощ). Скромният ми опит обаче показва че задачите ще стават все повече, а времето все по-малко.
Стигам съм мрънкал, а да сядам да пиша слайдове, защото пак няма време.

